Какъв е образът на типичният български „кастанедианец”?

“Чувството за хумор е свързано със способността на човек да се надсмива преди всичко над себе си”

Какъв е образът на типичният български „кастанедианец”?

Възраст – средно30+ - съжалявам мили тийнейджъри, обаче всичко започва далеч преди да се родите и да чуете за джойнт, сасче, косче, мери джейн и т.н. Към настоящия момент, първите запознали се с произведенията на Кастанеда в България, имат внуци или са на възраст да ги имат. Много от тях лекуват болежки и имат съвсем тривиални проблеми, каквито имат всички на тяхната възраст.
Следващото поколение, което вдига средната възраст, е на 40+, закъснели да се родят хипита, диско маниаци слушащи с носталгия Оскар Бентън, психоделични лелки и чичковци, смятащи своята възраст за най-голямото си богатство, насред вихрите на критическата възраст. Част от тях са „нагуалите”, които движат с тийнейджъри (считайте тийнейджърки) за да се чувстват по-млади(и не само).
Идва ред на поколението 30+ – това са гимназистите от началото на демокрацията, които бяха основното ядро на завръщащият се мистицизъм и увлечение по паранормалното (параненормалното, както му казва един мой приятел). Хората, които страстно четяха в. „Психо” и в.„Строго секретно”, които попиваха всяка информация за Джуна и Кашпировски, които се интересуваха от възраждащото се християнство, от будизъм, йога и т.н. Накратко – поколението на „духовното” възраждане.
Възраст 20+ – учениците, които вместо да четат „Тимур и неговата команда”, намериха в градската библиотека „Учението на дох Хуан”, „Пътуване към Икстлан” и „Силата на Безмълвието”, в чиито предговори се заклеймяваше западното разлагащо се общество, което подтиска бедния индеанец и се отдава на наркотиците. Децата, които мечтаеха да бъдат като Кастанеда – един бял, посветен в тайните на Ташунко Сапа и Винету.

Телосложение – Независимо от възрастта, типичния кастанедианец има „интелектуално” телосложение. На лицето му се е изписало леко пренебрежение към „oбикновените хора”, които живеят в невежество и нещастие(поради невежеството). В същото време това е и израз на отегчение, защото какво има да научава човек, ако вече знае всичко?
Въпреки, че шаманизмът изисква перфектно тяло (кой може да си представи Дон Хуан с лой около шията и отпуснат корем???) кастанедианеца мрази физическите упражнения.
Но повече от това мрази оня вътрешен глас, който постоянно му напомня за малко шкембенце, тесните раменца и отпуснатите мускули. А най-много мрази Нютон и американците. Защото първият е открил земното притегляне, което кара мускулите да провисват, а вторите, защото са наложили модата на перфектното калифорнийско тяло.
В крайна сметка, тялото е само обвивка, която пречи на околните да видят скритите скъпоценности у всеки кастанедианец.

Характер – Силен и волеви…що се отнася до постоянството да цитира неуморно любимият си писател. Няма как да е друго, след толкова положени усилия по изчитането на 13-14 книги. Всъщност, голяма част от кастанедианците са проявили своя характер, като НЕ са прочели всичките книги, но имат сериозното намерение все някога да ги прочетат . А най сериозните кастанедианци НЯМАТ намерение да ги четат, защото от сигурен източник знаят, че част от книгите не са писани от Кастанеда и са фалшиви. Те са се съсредоточили най-много върху едно, две произведения, които интерпретират свободно.
Волята на кастанедианеца се проявява в неговата твърдост да проповядва своите убеждения, независимо дали се намира на среща на Анонимните алкохолици, на среща на Випуска, на футболен мач(това е за кавалерите), при козметичката си(това е за дамите), но най-вече при среща с непознати „обикновени”. Смята че всеки „обикновен”(илот, роб, твар…) човек е длъжен да остане с отворена уста, при изказване на неговите очевидни Истини. А когато това не става (почти винаги, ма*ка му) той само извърта глава пренебрежително(но не и обидено!в никакъв случай!) и си казва, че тия никога няма да станат воини, защото са недорасли и имат голямо ЧСЗ и надут АЗ.

Дейност – практическа. От сутрин до вечер редовият кастанедианец действа по превръщането си във воин (и то какъв!!!). Пише страстно по форуми, където отваря очите на незрящите (т.е. всички останали), води люти спорове с други воини като него(това трябва да замести битките, които древните магьосници са водили), задява гаджета с приказки „колко е вреден сексът и как той е жертвал невероятната си издръжливост и потенция в името на това да стане воин”; заклеймява всеки, който се сваля „в клуба”, защото това не е воинско; пише поезия, която изразява дълбоката му същност и връзка с Духа, и поради това неговите стихове са страхотни (или най-ужасните във вселената и отвъд нея); прикрива се, като сменя никовете си, с което компенсира пренебрежението на красивата си съседка. „Ти си мухльо” може да се отнася за Петърчо или Иванчо, но в никакъв случай за „kayovas”, “sonora” или „searcher”.

Дейният кастанедианец прави всичко друго, освен да действа!