Дишане
Днес отделихме доста време на дишането. Не съм се замисляла колко малко внимание обръщам на начина, по който дишам. Няколко човека споделиха какво знаят от други неща, които са изучавали. Беше много интересно. Пробвахме коремно(животинско) дишане.
Дишането е пряко свързано с Намерението. То самото е намерение, възнамеряване. Чрез неговата промяна, можем лесно да въздействаме на емоциите, които ни владеят в момента. За да усетим дишането в различните емоционални състояния, всеки се опитваше да си спомни определена случка, когато е бил ядосан, нервен, страхувал се е, бил е безгрижен/щастлив и т.н. После възпроизвеждахме начина по който сме дишали в този момент. Казаха, че стойката на тялото е отражение на моментното ни състояние и тя става като отпечатък, който винаги заемаме, щом изпаднем в едно и също емоционално състояние. Промяната на стойката е най-лесения начин да се промени дишането.
Установих, че напоследък съм дишала прекалено плитко и нервно. Дълбокото и равномерно коремно дишане ми се стори доста трудно. На няколко пъти ми се зави свят. Опитвах се да дишам със затворени очи, за да се опитам да се отпусна.
Дишането е от основно значение и при изпълнението на магическите движения. То не е произволно, а следва намерението на самото движение и от него, до голяма степен зависи ефекта от движението. Усетих го, все едно, посредством дишането, насочвам движението – бързо дишане, бавно, съскащо издишване, вдишване… нищо не е случайно. Трудно ми е все още да ги синхронизирам.
